Принцът на Египет - единственият член от екипа, с когото всички се съобразяват - на любимия си "трон"

Да се работи вкъщи не би било възможно без интернет. Като започнем от елементарния e-mail и стигнем до онлайн банкирането. Затова пък всяка професия, която би могла да се адаптира в мрежата, безспорно може да се нарече професия на бъдещето.

Аз съм pr консултант и интернет е идеалната среда за моя бизнес. Когато създавахме Консултанското бюро за публични комуникаци – нашата семейна фирма, мислех, че първо трябва да си намерим офис, да го обзаведем и ... клиенти, заповядайте! Беглата калкулация на разходите за поддържане на офис показа, че се очертава един прекалено дълъг период на планирани загуби, който определено не можехме да си позволим. И тогава решихме да сме като модерните американци – да работим вкъщи. Така инвестициите се съсредоточиха в закупуването на техника и софтуер – никога не съжалих за този избор.

Докато приятели и бивши колеги (имам близо 10 години стаж в различни медии) ме гледаха снизходително като един вид полубезработна, аз започнах да се уча на бизнес. Трябваше ми известно време докато спра да разсъждавам като човек на наемния труд и да започна да мисля и да действам като управляващ собственик. Както шеговито казвам, най-трудното е да не закъснявам за работа. И още нещо – пагубно е когато работиш вкъщи, да позволиш на близки и приятели да ти губят времето – с кафета, с телефонни разгвори и какво ли не. Иначе без приятелите, без близките - без тяхната безкористна помощ "за идеята" - никога нямаше да успея. Огромно Благодаря!

Сега с умиление гледам на първите опити за сайт на фирмата – но и така се започва – от нищото. Важно е, че това "нищо" беше забелязвано не само от клиентите, но и от колеги и pr организации в цял свят. Вече трета година получавамe покана за участие при връчване на годишните награди за pr на обществени организации в Националния пресклуб във Вашингтон. За мен това е голямо признание за труда, които полагаме. (National Press Club in Washington, DC). В САЩ конкуренцията в бранша е голяма, но и принципът, че помагайки на конкурент, помагаш да се вдига общото ниво на професията, продължава да важи. Въпреки битките за клиенти.

Светски живот не ми липсва – покани за събития от различен характер получавам буквално от цял свят, не само от България. Още с първата покана се замислих, какво пък толкова правя, дори не съм най-напористата pr фирма? Но смятам, че добрият pr консултант е "невидимият" консултант – ненатрапчиво, но и твърдо присъствие в управлението на фирмата клиент. Трябва да забелязват клиента ми, а не мен. Има и такива сред мениджърите, с които работим, които "ще умрат прави", но няма да признаят, че техният имидж е в голяма степен резултат от нашата всеотдайна работа като специалисти. И е тяхно право да не присъстват в списъка с референциите.

Работата вкъщи даво нова, понякога неочаквана перспектива на домакинските задължения и на свободното време за семейството като цяло. Смятам, че колкото млади дами предпочетат да работят вкъщи и да отглеждат децата си – толкова по-щастливи деца ще има. На моето, поне докато навърши 15 години, не съм му липсвала. Имаше едно вестниче "Teenager Love" - всчки се оплакваха, че не се разбират с родителите си - дъщеря ми обратното - сподели, че мама е най-добрата приятелка. Наистина се гордея с това.

Да работиш вкъщи предразполага към известна небрежност в облеклото, грима, аксесоарите – една жена никога не трябва да губи интерес към тези неща. На мен любимият ми дизайнер е Баленсиага – стилът, наложен от него и досега е еталон за дамска изисканост. Предложенията с неговата марка и днес дават възможност на жената да се чувства модерна, а нали модерно облечената жена е подходящо облечената жена. Въпреки че у нас е известен повече с парфюмите си, Тиери Мюглер е другият творец, чиято непредсказуемост наистина вдъхновява – мен, за моите си неща. Тоалетите му са истинско изкуство. Колкото до парфюмите – сменям ги според настроението си – сега съм влюбена в един аромат на МaxMara – не знам до кога. Но ми дава такова самочувствие, че никой не може да ми се опре да направя това, което съм решила – типично женски стимул за справяне с конкуренция от всякакъв характер :).