MixVideo Channel - интернет телевизия Digital Studio SUNSTORM VT Издателство "Надежда" Велико Търново Отец Матей Светопреображенски
Българска шевица
ЗАЩИТА НА ПРАВОСЛАВИЕТО В ТВОРБИТЕ НА ОТЕЦ МАТЕЙ СВЕТОПРЕОБРАЖЕНСКИ И НЕДЬО ЖЕКОВ
През петдесетте години на ХІХ век един от въпросите, които Българското възраждане трябва да реши, е въпросът за църковната ни независимост. В рамките на проблема се оформят множество конкретни задачи, като за централна се сочи отделянето от гръцката патриаршия, но не по-маловажна е и борбата против невежството и суеверието на масата от народа, за по-активно възобновяване на православно-християнските етически норми и философски категории. С попълзновенията на протестантските мисионери пред българското духовенство се поставят и други, нови задачи – да разкрият основанията за своята вяра и да защитят православието.
Сред дейците на възрожденската ни култура, приели тази достойна и отговорна мисия, са Матей Петров – Светопреображенски и Недялко (Недю) Жеков. Оказва се, че въпросът за вярата не е тясно религиозен, богословски, а включва и много проблеми от тогавашната българска действителност, като тясно се свързва с главните теми на Възраждането ни – просвещението и свободата. Подходът на двамата автори към темата за защита на православието е различен и се определя от образованието, което са получили.

Матей Петров израства като личност посредством упорито самообразование. Недю Жеков е възпитаник на училищното образование – за неговата любознателност и ученолюбие, за големия му интелектуален потенциал свидетелства Димо Минев: “През есента на 1863 година постъпил направо въ втория курсъ на бьлградското Православно Богословско училище и презъ 1867 год. завършилъ съ отличен успех курса му. Още същата година постъпил въ Княжевско-Сръбската Велика Школа студент по философия. (...) Презъ време на следването си Недьо Жековъ билъ ръководителъ на скоро основаното дружество “Добра надежда”, което имало за задача да поставя на предварителна критика и рецензия всичко, което се печата в Сърбия за българския народ, също да даде добри и полезни книги – оригинални и преводни – на българить” (1). Докато книжовната дейност на Отец Матей е насочена към оформяне на масовото съзнание, към началната фаза на този процес, работата на Недю Жеков се свързва с формирането на специализирано в нравствено-религиозната област съзнание.

В своите книги “Притчи Варлаамови с други йоще прибавления от Пролога” , “Защита на Православието, нападнато от протестантите с разни брошури”, “Прикаски или нравоучителни примери” Матей Петров се задоволява с популяризацията на заветите на православието, усилията му по паисиевски са насочени към “пробуждането” на народа. С издаване на на “Защита на Православието” той се включва в борбата срещу лютеранството. Като отпор срещу ренегатската злоба и слепия фанатизъм на новите сектанти се появяват редица статии и брошури, сред които “Православний глас против протестантите. Издава Рилският монастир. Русчук 1869”, “Камень веры” на Стефан Яворски и редица други. С българския черковен въпрос се ангажират и редица периодични издания като вестниците “Въсток”, “Съветник”, “Время” и др. (2) Може да се каже, че всеки що-годе образован българин вижда в протестантството потенциална опасност за българското единство. В “Защита на Православието” Матей Петров разглежда проблема не в абстрактно-теоретичен план, а го обвързва с иторическата действителност. Народът ни се е нагледал и натърпял на кръвопролития, убийства и насилие, поради което е недопустимо българи да се противопоставят на верска основа, да се допусне разделение, което би ги откъснало от основните задачи на времето. В изложението на “Защитата” се открояват няколко смислови пласта. Първият е свързан с противопоставянето на българско и небългарско. Чрез това религиозно по тема и жанр произведение възрожденската реалност се разкрива неочаквано пълнокръвно. Притесняван от невежество и суеверия, българинът отново ще започне да търси параметрите на своето вътрешно духовно измерение – бавно, почти незабележимо. Ще се опита да противостои на новото поробване – от практичния ум, търсещ не само ползата, но и “келепира”. Произведения като тези на Матей Петров ще му помагат по-малко да се лута в усложняващия се свят около него. Тук религията на православието, набожността се явяват защитна реакция и показател за вътрешния свят на българина.
Пълният текст на анализа е публикуван в сборника “Петропавловският манастир – средище на духовен живот”, Университетско издателство ВТУ, В. Търново, 1992, с. 88-92. от Научната конференция “Манастирът “Св. Св. Петър и Павел” край Лясковец – средище на религиозно-духовен и културно-просветен живот”.
1 Минев, Димо . Град Лясковец. Вн., 1940.
Вж. Боршуков, Г . История на българската журналистика 1844-1877, 1878-1885. С., 1976 г., с. 184-197.
 
ПОДКРЕПЕТЕ ТВОРЧЕСКИТЕ НИ ПРОЕКТИ ТУК