MixVideo Channel - интернет телевизия Digital Studio SUNSTORM VT Издателство "Надежда" Велико Търново Отец Матей Светопреображенски
Българска шевица
Упражнение по стил: Траектории на автографа
(Снежана Иванова – "да умра не мога")
 

Невъзможно е да се втурнеш в света на поет като Снежана Иванова. Появата на всяка нейна книга е своеобразна автография на духовната мощ на поетичното. Тук е възможно да надникнеш само през тънкия процеп на завесата или през тъмното дуло на ключалката, която чака своите ключове.

"Семиотично бях там / лингвистично отсъствах" – изповядва спящият (1), но чрез това отсъствие на всепроникващата езикова власт (2) Снежана Иванова изразява себе си и същността на поетичното. Навикналият на какъв ли не литературно-критически инструментариум изследовател трябва да се откаже от лесния "разрез" на творческата "материя" и да се опита да чуе другата същност на думите – неназовимата. Затова ще си позволим експериментално да анализираме нейната поезия, като максимално използваме лексиката, с която поетът изразява света на лирическия си персонаж.

Ритуалното "отсъствие" на Словото маркира способността му то да бъде не-свободно, докато духът не познава друго състояние – само свободата. Затова тук ще говорим не за стихотворения, а за поетичния израз чрез градивото на думите и за поетовите търсения на тяхното изначално, първично означение; ще разгледаме специфичното време-състояние (3) на лирическия персонаж. Единствено за целите на това изследване си позволяваме в някои случаи да не посочваме цитирането на отделни фрази или стихове, с което да докажем, че в поетичното слово има достатъчно сила, за да се самоанализира и да създаде адекватен контекст на породените от него смисли.
Моето докосване до поезията на Снежа е белязано с няколко нейни дедикации и колкото да се опитвам да ги подредя на етажерката ведно с други подобни сантименталности, толкова по натрапливо забелязвам, че те са онези светещи камъчки, които ще ми покажат пътя, ако за късмет има и пълнолуние.

"Често да си казва "Да умра не мога!" (4)– с това първо пожелание Снежана Иванова ми подаде ключа към нейната поетична вселена и изпод периферията на житейската си шапка поглеждаше изпитателно дали съм забелязала. Ала душата има своя памет – една-едничка е утробата и всеки е дошъл отвсякъде. В завихрящата се галактика на демиургичното случване, между кръговрата на живота и смъртта, е формирано възприятието за мъдростта на безначалието и безкрая, то:

възкресява погледите ни – прозрели света

отвъд смъртта и нищото. (5)

1 Иванова 1994 : с. 12.
2 Еко, Умберто. Език, власт, сила ...
3 Терминът е мой – Р. Николова
4 Николова: Румяна Николова. Личен архив: " на Р. с пожелание често да си казва "Да умра не мога!" - Художествена самодейност, бр. 7, с.49.
5 Иванова 1990, 21.
За съжаление от 2010 г. до днес Снежана Иванова не е публикувала нищо значимо. Книгите, които издаде след "Излизане от Тулча" са досадно тъпчене на едно място. Наистина ще съм приятно изненадана, ако има какво ново да каже на света.
Пълният текст на анализа е публикуван в Алманах "Янтра" - 2009 г.
Препечатването на текста без знанието на автора е забравено.